Катя Димитрова: АУБ ме впечатли с атмосферата на кампуса, чувството за общност и международната среда

Когато децата ви бяха още в гимназията, имахте ли конкретни планове къде ще учат и до каква степен вие като родител бяхте замесена във взимането на това решение?

Имахме планове и в последния момент плановете всъщност се промениха. И то към по-добро. Мисля, че всяко семейство има планове, когато става дума не само за последната, но по-скоро за последните две години от гимназията. Първоначално обсъждахме и разглеждахме повече възможности за чуждестранно образование. Като казвам чуждестранно образование, имам предвид извън България. Някак си поставяхме българските университети на заден план, защото искахме да разширим мирогледа на нашите деца. Искахме да ги подкрепим финансово и да им дадем възможност да имат по-различно преживяване като студенти. Така че първоначално разглеждахме други страни като Обединеното кралство (но след това се случи Брекзит) и Холандия. Всъщност не обмисляхме САЩ, а главно Европа, защото е по-близо, по-лесно за организиране на полети и не бихме загубили връзката.

До каква степен участвахте в процеса на вземане на решения и кандидатстване?

Като родители, ние се опитвахме да им дадем посока. И мисля, че когато децата са на тази възраст, те се нуждаят от тази подкрепа. Така че може и нашето мнение да не се иска открито, но то се обмисля и се взима предвид. Това може би е моето послание към повечето родители - дори когато децата казват, че не се нуждаят от съвет, повярвайте ми, те се нуждаят от него! И някъде дълбоко го обмислят. Така че мисля, че всички родители имат влияние. Има различни деца, някои имат по-ясна визия, но някои не знаят в коя посока да поемат. Ролята на родителите и ролята на външен човек, в нашия случай - консултант, е много важна. Затова отидохме в консултантска компания, за да ни помогнат с избора на университет и с езиковите тестове, които трябваше да преминат.

Спомням си, че тъй като се колебаеха между различни университети в Холандия и Обединеното кралство, което в този момент все още беше на картата, синът ми попита консултантката: „Каква ще бъде вашата препоръка? Какво бихте направили за вашето дете?“ А тя отговори: „Ако ме питате, честно казано, бих изпратила детето си в АУБ.“ Това беше изненада за тях, която съвпадна с периода, в който в професионален план вече имах някои наблюдения върху университета, тъй като ние го подкрепяхме от гледна точка на комуникацията. И така, когато организираха ден на отворените врати, предложих просто да отидем там. Защото аз, например, не знаех много за самото място преди да започна да работя с АУБ.

Когато отидох там, бях много впечатлена от три неща –атмосферата на кампуса, чувството за общност и възможността да бъда в такава международна среда толкова близо до дома. Но това е моето съображение. Като родител мога да обобщя тези предимства, които не са непременно същите за децата. Вярвам, че когато отидохме на посещение с децата, това беше повратният момент за тях. Спомням си, че веднъж президентът на университета каза „Когато дойдат в кампуса, тогава знаем, че сме ги спечелили“. Мисля, че Моника и Алекс харесаха атмосферата в кампуса. И тогава много бързо и в последния момент те преминаха от кандидатстване в други университети в чужбина към кандидатстване в АУБ. Беше решение в последния момент, но не мисля, че съжаляват за него нито за миг.

Споменахте тестове по английски език, международна среда и образование в чужбина, но достатъчно близо до дома, има ли други съображения, които имахте предвид или други въпроси, които задавахте във връзка с университетите?

Има разлика между въпросите, които задават родителите, и тези, които задават бъдещите студенти. Като родители, освен финансовата част, която вече ми беше ясна, защото бях наясно с таксите в АУБ, ни беше интересно да разберем каква част от преподавателите идват от различни държави и каква част идват от България.

За мен беше важно да намеря достатъчно причини, за да разгранича този университет от останалите университети в България. Знам, че има голяма разлика, но исках да намеря все повече и повече причини. Така че бях по-фокусирана върху преподавателите, върху курсовете и след това върху възможностите за кариерно развитие. И мисля, че темата за възможностите за кариерно развитие е моментът, в който съвпадат въпросите на кандидат-студентите и въпросите на родителите. Младежите се чувстват несигурни в желанията си за развитие в бъдеще и затова тази тема е обширен въпрос. Как биха изкарвали прехраната си? Какви биха били възможностите за развитие? Това е едно много ясно предимство в АУБ – че кариерният път е улеснен. С всички тези партньорства с бизнеса, кариерни панаири и така нататък. Така че тук въпросите ни съвпаднаха. Въпросите на нашите деца бяха по-технически - свързани с кампуса, стаите, спортните съоръжения, пътуването до Благоевград и обратно. Като цяло в това се изразяваше разликата.

Три години след като започнаха пътя си в АУБ,  забелязвате ли специфични области, в които са пораснали по някакъв начин?

Те пораснаха неимоверно по отношение на независимост, увереност и способност да имат собствено мнение и концепция по различни въпроси, не само свързани с образованието, но и в живота. Мисля, че пътят им в АУБ им даде увереност и знания. Това, което те, а и ние, наистина оценяваме е чувството за общност. Независимо от това дали студентите са част от студентски клуб или не. Общността на АУБ е общност от гледна точка на цялостното усещане. Това е просто духът на университета. Например синът ми се занимава активно със спорт, а дъщеря ми участва в състезания за есета. Но не са активни участници в клубовете. Въпреки това, те все пак имат това чувство за общност и принадлежност и това е, което те ценят. За съжаление времената на пандемията лишиха младите хора от част от това и въпреки че виждам, че университетът полага огромни усилия да запази общността, да запази чувството за принадлежност, да създаде възможности и да не спира взаимодействията в часовете и извън тях, пандемията ги засегна. Не твърде много, но все пак се случи. Само се надяваме, че скоро това ще бъде преодоляно.

Има ли нещо друго, което привлече вниманието ви като родител – независимо дали е било по време на процеса на кандидатстване или по време на студентския живот?

Процесът на кандидатстване изобщо не беше сложен. За нас не беше основна грижа да кандидатстваме за финансова помощ. За щастие това не ни беше от първостепенно значение. Помогна фактът, че хората в отдел "Прием студенти" за много отзивчиви и готови да отговорят на всички въпроси. След като преминахме този опит с кандидатстване с цели двама студенти, а не само с един, препоръчахме университета на няколко семейни приятели, които имаха същите колебания – дали ще бъде България или друга държава. И на всички им предложих да отведат детето си там, ако не непременно по време на деня на отворените врати, тъй като беше по време на пандемия, то поне да организират индивидуално посещение. Бях много положително впечатлена от това как бяха организирани тези индивидуални посещения. Университетът показва, че обръща внимание на група студенти, но също така, че всеки един студент е важен. Така че това е много хубаво послание, защото и родителите, и децата го усещат. Те смятат, че на всеки техен въпрос ще бъде отговорено. Или поне това видяхме от страна на администрацията. Така че като цяло, когато става въпрос за организацията и процеса, той е много добре организиран.